Прилагане на Директивата за питейната вода: качеството на водата и достъпът до нея са подобрени в България, Унгария и Румъния, но нуждите от инвестиции остават значителни

Кpатко изложение

Директивата за питейната вода

I

Водата е от основно значение за живота на нашата планета. Нашите екосистеми, общество и икономика се нуждаят от чиста прясна вода в достатъчни количества, за да се развиват. Опазването на здравето на гражданите на ЕС чрез безопасен достъп до качествена питейна вода от много години е елемент от политиката на ЕС. От 1975 г. ЕС е приел законодателство по отношение на водите, което има за цел да защити потребителите и ползвателите на вода от вредни въздействия. През 1980 г. беше приета директива относно стандартите за водите, предназначени за консумация от човека – „Директивата за питейната вода“ (ДПВ) – и впоследствие бе преразгледана през 1998 г. Понастоящем тази директива е в процес на преразглеждане.

Начин на провеждане на одита на Сметната палата

II

Чрез своя одит Сметната палта провери дали действията на ЕС са подобрили безопасния достъп на гражданите до качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния. По-специално Сметната палата провери дали се спазват изискванията на Директивата за питейната вода; дали проверените проекти, финансирани от ЕФРР/КФ, са подобрили качеството на питейната вода и достъпа до снабдяването с нея; и дали генерираните приходи и допълнителното национално публично финансиране са достатъчни, за да гарантират поддържането и устойчивостта на финансираните от ЕС инвестиции във водоснабдителна инфраструктура.

III

Средствата от ЕФРР/КФ за управлението и доставянето на питейна вода от 2007 г. до 2020 г. в тези три държави членки възлизат на 3,7 млрд. евро. Одитът обхвана периода от присъединяването на посетените държави членки към ЕС до края на 2016 г.

Констатации на Сметната палата

IV

Като цяло Сметната палата заключава, че достъпът на гражданите и снабдяването с качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния са се подобрили. Това до голяма степен се дължи на значителните инвестиции, финансирани от ЕФРР и КФ, осъществени през последните години. Въпреки това все още има райони, в които гражданите се снабдяват с вода от обществената водоснабдителна мрежа, която не отговаря напълно на стандартите на ЕС, определени в Директивата за питейната вода от 1998 г. Освен това са необходими значителни допълнителни национални публични и частни инвестиции за гарантиране на достъпа до вода с добро качество на всички граждани в тези държави членки и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции във водни съоръжения могат да се поддържат адекватно.

Какви са препоръките на Сметната палата

V

Комисията следва да:

1. проследява пропуските в мониторинга на държавите членки въз основа на съществуващата система на докладване и прилага изискванията на Директивата за питейната вода в това отношение;
2. в контекста на настоящото преразглеждане на Директивата за питейната вода да разгледа следните въпроси по пропорционален начин:
   1. усъвършенстване на предоставянето на информация от държавите членки за Комисията относно дерогациите във връзка с малките зони на водоснабдяване;
   2. разширяване на изискванията за докладване, така че да бъдат включени и малките зони на водоснабдяване;
   3. Редовно докладване, чрез което да се събира актуална информация от държавите членки относно съответствието с Директивата за питейната вода. Комисията следва да обмисли варианти като алтернативни инструменти на информационните технологии (напр. събиране на данни от националните администрации) с цел да се улесни и направи по-бърза процедурата на докладване и да се осигури наличието на актуална информация;
   4. усъвършенстване на изискванията за предоставяне на потребителите на адекватна и актуална информация за качеството на водите, предназначени за консумация от човека;
3. насърчава държавите членки да предприемат действия, целящи намаляване на водните загуби. Това може да се постигне например чрез включване на намалението на водните загуби в обхвата на финансирането от ЕС в областта на инфраструктурата за питейна вода или чрез повишаване на прозрачността на водните загуби.

VI

Държавите членки следва да:

1. изискват плановете за постигане на определено ниво на намаляване на загубите на вода да бъдат включени като критерии за подбор за всички проекти за водни съоръжения, които позволяват изпълнението на националните цели;
2. направят необходимото за това цената за водните услуги да осигурява устойчивост на водната инфраструктура, включително нейното поддържане и обновяване;
3. обмислят, ако е необходимо, предоставянето на финансова и друга форма на подкрепа за домакинствата, за които разходите за водни услуги надхвърлят равнището на социална поносимост, като същевременно гарантират пълно възстановяване на разходите в структурата на цените на водата.

Въведение

Директивата на ЕС за питейната вода

01

Водата е от основно значение за живота на нашата планета. Нашите екосистеми, общество и икономика се нуждаят от чиста прясна вода в достатъчни количества, за да се развиват. Опазването на здравето на гражданите на ЕС чрез безопасен достъп до качествена питейна вода от много години е елемент от политиката на ЕС. От 1975 г. ЕС е приел законодателство по отношение на водите, което има за цел да защити потребителите и ползвателите на вода от вредни въздействия. Осигуряването на високо качество и сигурно снабдяване на всички европейци е неразделна част и от политиката на ЕС в областта на околната среда¹.

02

Първата директива относно качеството на питейната вода в държавите членки беше приета през 1975 г.² Следваща директива относно стандартите за водите, предназначени за консумация от човека, е „Директивата за питейната вода“ (ДПВ), която има за цел да опазва здравето на хората от вредните последици от замърсяването на водите, предназначени за консумация от човека (вж. каре 1). Тя беше приета през 1980 г.³ и впоследствие преразгледана през 1998 г.⁴ Понастоящем тази директива е в процес на преразглеждане.

03

В директивата се предвижда възможност държавите членки временно да се отклоняват чрез дерогация от изискваните стандарти за качество на водата. Тези дерогации може да продължават до три години и може да бъдат удължавани два пъти (с по още три години за всяко удължаване).

Правила за мониторинг и докладване

04

Държавите членки са задължени да създадат зони на водоснабдяване и подходящи програми за мониторинг в съответствие с минималните изисквания, определени в ДПВ⁵. В ДПВ се прави разграничение между:

• зони на водоснабдяване, които осигуряват повече от 1 000 m³ вода средно на ден или обслужват повече от 5 000 души, известни като „големи зони на водоснабдяване“ (ГЗВ),
• зони на водоснабдяване, които осигуряват по-малко от 1 000 m³ вода средно на ден или обслужват по-малко от 5 000 души, известни като „малки зони на водоснабдяване“ (МЗВ), и
• зони на водоснабдяване, които осигуряват по-малко от 10 m³ вода средно на ден или обслужват по-малко от 50 души, известни като „много малки зони на водоснабдяване“.

05

Освен това ДПВ изисква държавата членка да предоставя на потребителите актуални данни⁶ и на всеки три години да публикува доклад относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека, обхващащ изминалите три години. Тези доклади следва да се публикуват в рамките на една календарна година от края на периода на докладване и следва да се изпращат на Комисията в срок до два месеца от тяхното публикуване.

06

Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) събира данни за качеството на водите от държавите членки от името на Комисията чрез онлайн инструмент за докладване⁷. ЕАОС също така отговаря за проверката на качеството на информацията в базата данни и изготвя национални бази данни, които се потвърждават от държавите членки. Въз основа на тези данни Комисията публикува обобщаващ доклад за качеството на водите, предназначени за консумация от човека, общо за Европейския съюз в рамките на девет месеца от получаването на докладите на държавите членки.

07

В този доклад, който е основният инструмент за разкриване на неспазването от държавите членки на определените в ДПВ параметрични стойности, всяка държава членка следва да докладва за качеството на водите във всички ГЗВ. Докладването за МЗВ е на доброволен принцип. Държавите членки могат да изключат от изискванията на разпоредбите на ДПВ много малките зони на водоснабдяване, т.е. индивидуалните водоснабдявания, които осигуряват по-малко от 10 m³ вода средно на ден или обслужват по-малко от 50 души.

Качество на питейната вода в ЕС

08

Като част от изискването на ДПВ за оценяване на качеството на питейната вода, в държавите членки годишно се извършват няколко милиона анализа. Например през периода на докладване 2011—2013 г. са извършени 4,1 млн. анализа на микробиологичните параметри, 7,1 млн. на химическите параметри и 17,5 млн. на индикативните параметри (вж. каре 1). Ако най-малко 99 % от всички извършени в дадена година анализи отговарят на стандарта, счита се, че в държавата членка са спазени определените в ДПВ параметрични стойности.

09

В случая на индикативните параметри, фактът, че даден стандарт е надвишен, не означава непременно несъответствие с ДПВ, тъй като в повечето случаи няма пряка заплаха за здравето на хората. Въпреки че повечето индикативни параметри не представляват пряка заплаха за здравето на хората, те може да имат непряко въздействие върху качеството на водата чрез вида, вкуса или мириса на водата, а оттам и да повлияят върху възприемането ѝ от страна на потребителя. Например определеният праг за желязото в ДПВ е 200 µg/l. При концентрация на желязо 300 µg/l водата има характерен вкус и помътнява. Следователно този резултат е неприятен за потребителите. Здравословната стойност е 2 000 µg/l, което значително надвишава това, което е приемливо за потребителите. Индикативните параметри биха могли да попречат също и на правилното пречистване. Например наличието на органични вещества може да доведе до недостатъчна дезинфекция.

10

Като цяло качеството на питейните води в ЕС е добро⁸. По-специално огромната част от големите зони на водоснабдяване (ГЗВ) показват висока степен на съответствие с микробиологичните и химическите параметри, определени в ДПВ (вж. подробни данни в таблица 1). Освен това общото съответствие в ЕС се е подобрило значително в сравнение с периода на докладване 2008—2010 г.⁹

Таблица 1

Държави членки¹ и степен на съответствие

	2008—2010 г.	2011—2013 г.
Обща степен на съответствие на микробиологичните параметри
> 99 %	23	27
95 % < X < 99 %	4	-
< 95 %	-	-
Обща степен на съответствие на химическите параметри
> 99 %	11	26
95 % < X < 99 %	11	12
< 95 %	5	-
Обща степен на съответствие на индикативните параметри
> 99 %	7	21
95 % < X < 99 %	10	53
< 95 %	10	14

11

По отношение на МЗВ (които обслужват общо около 65 млн. души в ЕС) средната степен на съответствие за периода на докладване 2011—2013 г. е била над 98 %¹⁰. Тази обща стойност показва напредък в сравнение с периода на докладване 2008—2010 г., когато средно едва около 59 % от всички МЗВ са били в пълно съответствие с изискванията на ДПВ¹¹. За периода 2008—2010 г. всички държави членки с изключение на Чешката република са докладвали за МЗВ. За периода на докладване 2011—2013 г. обаче едва около половината държави членки (представляващи около 34,6 млн. потребители, обслужвани от МЗВ) са предоставили информация. Това се дължи на факта, че докладването за МЗВ не е задължително.

12

Недостатъци в мониторинга на МЗВ са отчетени и в Седмата програма за действие за околната среда (ПДОС), където се призовава за увеличаване на усилията за прилагане на ДПВ, по-специално по отношение на МЗВ¹².

Загуби във водоснабдителните системи

13

Важен въпрос, който засяга снабдяването с питейна вода, е високият процент физически загуби на вода. Това се дължи главно на течове от разпределителните мрежи, които са лошо поддържани или се нуждаят от ремонт. Процентът загуби на вода се изчислява като съотношението между нефактурираната вода и общото количество вода, което постъпва във водоснабдителната мрежа.

14

Съгласно публикуваните през 2014 г. данни за периода 2008—2010 г., в около половината от държавите членки над 20 % от чистата питейна вода се е губила в разпределителната мрежа, преди да успее да достигне до крановете на потребителите, а в някои държави членки тези загуби са достигали 60 %¹³. За периода 2011—2013 г., за разлика от предходния период, не е предоставена информация във връзка със загубите на вода нито в обобщаващия доклад, нито в докладите на държавите членки.

15

Намаляването на загубите е важно от екологична гледна точка (икономия на ресурси) и засяга съществено резултатите от дейността на водоснабдителните предприятия. Стратегията „Европа 2020“ отдава голямо значение на ефективността на ресурсите, а това предполага да се увеличи ефективността на водните ресурси чрез реализиране на допълнителни ползи от използването на по-малко енергия за пречистване и пренос на водата и чрез намалени сметки за вода и загуби на вода¹⁴. Освен това в Седмата програма за действие за околната среда се изтъква необходимостта от повишаване на ефективността чрез обновяване на инфраструктурата¹⁵.

Финансирането от ЕС се осъществява главно чрез ЕФРР и КФ

16

Основният източник на финансиране от ЕС за водна инфраструктура са европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове). По-специално проектите се финансират чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ).

17

Много проекти, свързани с питейна вода, се осъществяват съвместно с проекти за отпадъчни води¹⁶. През програмния период 2007—2013 г. са отпуснати повече от 7,3 млрд. евро за проекти, свързани с питейна вода. От тях около 4 млрд. евро са били предназначени за държавите членки от ЕС-13. За програмния период 2014—2020 г. общият размер на заделените средства за питейна вода е около 4,7 млрд. евро, от които около 3,4 млрд. евро са предназначени за държавите членки от ЕС-13 (вж. приложение І).

Достъп до питейна вода

18

В целия ЕС съществува голямо наличие на безопасна питейна вода. Все още обаче съществуват региони, които не осигуряват на гражданите достъп до водоснабдителни услуги. По данни на Евростат¹⁷ процентът от населението, свързано с обществена водоснабдителна мрежа, се различава значително между държавите членки. В Румъния този процент е най-нисък, като едва 62 % от населението е свързано с обществена водоснабдителна мрежа (вж. фигура 1). В приложение ІІ е представена обща информация за източниците на питейна вода в ЕС.

19

През декември 2013 г. европейската гражданска инициатива Right2Water („Право на вода“) събра близо 1,9 млн. подписа във всички държави членки. С тази инициатива Комисията се приканва да „[…] предложи законодателство, което да реализира човешкото право на вода и санитарно-хигиенни условия, както са признати от Обединените нации, и да насърчава осигуряването на вода и санитарно-хигиенни условия като основни обществени услуги за всички“¹⁸. През 2014 г. Комисията публикува своята оценка на вече предоставената подкрепа от ЕС за питейна вода с добро качество и насърчи държавите членки да гарантират достъп до минимално водоснабдяване за всички граждани на ЕС¹⁹.

Цена на водата

20

Принципите, които следва да бъдат прилагани при определянето на цените на водата, а именно възстановяване на разходите и социална поносимост на цените на водните услуги, са определени в Рамковата директива за водите от 2000 г.²⁰ На практика, за да могат да допринесат за устойчивостта на водната инфраструктура, цените следва да покриват най-малко оперативните разходи и разходите за поддръжка, както и значителна част от разходите за амортизация на активите.

21

Същевременно водните услуги трябва да бъдат социално поносими за потребителите. Когато определят цената на водата държавите членки може да вземат под внимание социалните, екологичните и икономическите последици, в стремежа си да гарантират, че цените на водните услуги остават поносими. Насоките на Комисията посочват до 4 % от дохода на домакинство като общоприет показател за степента на социална поносимост, т.е. общата сметка за вода (питейна вода и отпадъчни води) може да представлява 4 % от дохода на домакинството²¹.

Предишни одити на ЕСП и други скорошни проучвания във връзка с политиката за водите

22

През последните години Сметната палата публикува редица доклади относно политиката за водите и инвестициите на ЕС в инфраструктура за питейна вода и отпадъчни води²². В приложение ІІ са обобщени техните основни заключения.

23

През май 2015 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания публикува доклад относно ДПВ²³.

Обхват и подход на одита

24

Чрез настоящия одит Сметната палата провери дали действията на ЕС са подобрили безопасния достъп на гражданите до качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния. По-специално Сметната палата провери дали:

• изискванията на Директивата за питейната вода са спазени;
• проверените проекти, финансирани от ЕФРР/КФ, са подобрили качеството на питейната вода и достъпа до снабдяване с нея;
• генерираните приходи и допълнителното национално публично финансиране са достатъчни, за да гарантират поддържането и устойчивостта на финансираните от ЕС инвестиции във водоснабдителна инфраструктура.

25

Сметната палата реши да се съсредоточи върху държавите членки от ЕС-13, тъй като през 2010 г. вече публикува специален доклад по темата за питейната вода през програмния период 2000—2006 г., който беше насочен към държавите членки от ЕС-15²⁴. Тези държави членки бяха избрани главно заради размера на заделените за тях средства от ЕС в периода 2007—2020 г. (3,7 млрд. евро), които представляват около 50 % от общия размер на средствата от ЕС за управление и снабдяване с питейна вода за държавите членки от ЕС-13 (вж. приложение І, ограничения достъп до питейна вода (в случая на Румъния) и поради високото равнище на загуби на вода, докладвани през периода 2008—2010 г.

26

Одитът се основава на данни, предоставени от Комисията и от посетените държави членки. По-специално той беше извършен посредством:

• интервюта с представители на Генерална дирекция „Околна среда“ и Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“;
• аналитичен преглед на приложимата документация на ниво ЕС и на национално ниво;
• интервюта с представители на Министерството на околната среда, Министерството на здравеопазването, Управляващия орган, регулаторните органи и т.н. на избраните държави членки;
• посещения и проверки на девет проекта по ЕФРР/КФ (по три във всяка от трите посетени държави членки), включително документация по проектите като заявления, договори за безвъзмездна финансова помощ, доклади и други документи, свързани с изпълнението на проектите;
• интервюта с ВиК оператори, бенефициенти по проектите и управляващите органи на деветте проверени проекта.

27

Проверените проекти за питейна вода по ЕФРР/КФ в настоящия одит се отнасят до всички аспекти на инфраструктурата, свързана с цикъла на питейната вода. Те обхващат създаването или възстановяването на водосборни басейни (вж. снимка 1), пречиствателни станции (вж. снимка 2), съхранение и пренос чрез тръби (вж. снимка 3) и помпени станции. Всеки от избраните проекти е сред 20-те проекта, получили най-голямо съфинансиране от ЕС през програмния период 2007—2013 г. във всяка държава членка. Те бяха избрани, за да илюстрират основните аспекти на изпълнението на целите на ДПВ и проблемите с достъпа, загубите и качеството.

28

Одитът обхвана периода от присъединяването на посетените държави членки към ЕС до края на 2016 г.

Констатации и оценки

До края на 2016 г. Директивата за питейната вода от 1998 г. е приложена в голяма степен

29

Европейският съюз не може да постигне целите на политиката си, ако държавите членки не прилагат ефективно правото на ЕС по места. Държавите членки отговарят за точното транспониране на директивите в националното си право в изисквания срок. Освен това те отговарят също и за правилното прилагане и изпълнение на цялото законодателство на ЕС²⁵. Комисията отговаря за извършването на мониторинг върху работата на държавите членки и за осигуряване спазването на правото на ЕС, включително като прибягва до официални процесуални действия²⁶.

30

Основното законодателство на ЕС относно качеството на питейната вода е ДПВ. Ето защо Сметната палата анализира дали:

• посетените държави членки са транспонирали правилно ДПВ в националните си правни рамки и са изпълнили нейните изисквания;
• посетените държави членки разполагат с достатъчно питейна вода за всички потребители;
• механизмите за мониторинг предоставят информация относно прилагането на ДПВ;
• на потребителите се предоставя актуална информация относно качеството на питейната вода;
• Комисията извършва редовен преглед на научните и техническите аспекти на ДПВ.

Националното законодателство в посетените държави членки е в съответствие с изискванията на Директивата за питейната вода

31

Ефективното транспониране на ДПВ в националното законодателство е необходима стъпка, за да се гарантира, че питейната вода отговаря на едно общо ниво на безопасност в целия ЕС. От датата на присъединяване²⁷ Комисията трябваше да гарантира, че националните законодателства съответстват на рамковите закони на ЕС, освен в случай на специални дерогации, предоставени в договорите за присъединяване.

32

Комисията извършва проверка за нормативно съответствие, като сравнява произтичащите от ЕС задължения с текста на съответните разпоредби на националните законодателства, за да оцени тяхното съответствие с изискванията на директивите на ЕС. Това е извършено през 2004 г. за Унгария и през 2007 г. за България и Румъния.

33

За трите посетени държави членки Комисията е установила, че националните законодателства не спазват ДПВ във всяко отношение, поради което през 2008 г. са образувани производства за установяване на нарушение (вж. каре 2) срещу Унгария, а през 2009 г. срещу България и Румъния²⁸ (вж. приложение ІІІ).

34

Вследствие на производствата за установяване на нарушение трите държави членки са изменили националното си законодателство. Въз основа на това делата са приключени през 2009 г. за Унгария и 2010 г. за Румъния. За България, поради мащаба на измененията Комисията е актуализирала през 2012 г. своята проверка за съответствие, констатирайки допълнителни пропуски. В резултат на това производството за установяване на нарушение е приключено едва през 2015 г. Проверката на Сметната палата показа, че като цяло националното законодателство в трите посетени държави членки отговаря на изискванията на ДПВ.

Дерогации от Директивата за питейната вода са предоставени в Унгария и Румъния, но не и в България

35

Държавите членки могат да предвидят дерогации от параметричните стойности до друга определена от тях максимална стойност, при условие че никоя дерогация не представлява потенциална опасност за здравето на хората и ако не съществува друг разумен начин за снабдяване с вода, предназначена за консумация от човека, в съответната зона (вж. каре 3).

36

Тези дерогации следва да бъдат ограничени до максимално кратък срок и да бъдат с продължителност не повече от три години. Ако след този първоначален период проблемите, довели до дерогацията, все още съществуват, държавите членки могат да удължат дерогацията за допълнителен период до три години, като информират Комисията. В изключителни случаи държава членка може да поиска от Комисията трета дерогация за допълнителен период, ненадхвърлящ три години.

37

Държавите членки са задължени да информират Комисията в срок от два месеца за всяка дерогация във връзка с ГЗВ. Дерогациите във връзка с МЗВ трябва да се съобщават единствено след втората дерогация.

38

В Унгария в края на третата дерогация, продължила до края на 2012 г., почти 80 % от зоните на водоснабдяване с предоставена дерогация (289 от 365) все още не са били в съответствие с директивата. В крайна сметка мерките, предприети от унгарските органи за подобряване на положението в зоните с предоставена дерогация, са започнали да дават резултати. През април 2016 г. е имало 66 от 365 зони на водоснабдяване, които не отговарят на изискванията на ДПВ. Междувременно, с оглед на пропуснатия срок, Комисията започна процедура за нарушение срещу Унгария през май 2016 г.

39

На Румъния също са били предоставени дерогации в договора за присъединяване²⁹, които са продължили до края на 2010 г. или до края на 2015 г. След присъединяването Румъния е уведомила Комисията за седем последващи дерогации (т.е. втора дерогация) с крайни срокове между 2014 г. и 2018 г. Според Министерството на здравеопазването на Румъния обаче, в края на 2015 г. все още е имало 335 зони на водоснабдяване, доставящи вода за приблизително 762 000 души (около 3,8 % от цялото население на Румъния), в които стандартите за качество все още не са били напълно постигнати за някои параметри. Според румънските органи допълнителни мерки за осигуряване на съответствие с ДПВ са планирани през периода 2014—2020 г. чрез оперативна програма „Големи инфраструктури“, Националната програма за развитие на селските райони (НПРСР) и Националната програма за местно развитие.

40

В България не са предоставени дерогации към момента на изготвяне на настоящия доклад. Въпреки това според Министерството на здравеопазването на България има няколко района на страната, където съществуват проблеми със съответствието. Най-сериозните са свързани с нитрати/нитрити и обхващат около 300 МЗВ. За около 150 от тях несъответствието е с продължителен характер и е свързано със селскостопанските практики³⁰. Вследствие на това може да се счита, че около 124 000 души, т.е. 1,7 % от цялото население, използват питейна вода, която не отговаря напълно на изискванията на ДПВ.

41

Независимо дали са обхванати от дерогация или не, и в трите държави членки има потребители, които все още нямат достъп до питейна вода с подходящо качество. Държавите членки предприемат действия за смекчаване на последиците, но понякога те са закъснели, както в случая на Унгария. В Румъния понастоящем се извършват такива действия, но е твърде рано да се прецени тяхната ефективност.

Недостатъци в механизмите за мониторинг на Директивата за питейната вода

Някои държави членки закъсняват с докладването на данните от мониторинга

42

Трите обобщаващи доклада (вж. точки 5—7), които обхващат годините от 2002 до 2013, са публикувани със средно закъснение от над 17 месеца. В таблица 2 са показани крайните срокове и действителните дати на публикуване на обобщаващите доклади, обхващащи годините от 2002 до 2013.

Таблица 2

Крайни срокове и действителни дати на публикуване на обобщаващите доклади

Обобщаващ доклад	Краен срок	Дата на публикуване	Закъснение
2002—2004 г.	ноември 2006 г.	декември 2007 г.	13 месеца
2005—2007 г.	ноември 2009 г.	декември 2011 г.	25 месеца
2008—2010 г.	ноември 2012 г.	юни 2014 г.	19 месеца
2011—2013 г.	ноември 2015 г.	октомври 2016 г.	11 месеца

43

Според проучване, публикувано през 2013 г.³¹, това се дължи на сложността на информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки (по отношение на броя на параметрите и обема на подробната информация), в резултат на което държавите членки изпращат непълни доклади или закъсняват с изпращането им.

44

За периода на докладване 2011—2013 г. повечето държави членки са предоставили своите данни в рамките на изисквания краен срок (февруари 2015 г.)³². На две държави членки обаче (Гърция и Италия) са им били необходими шест допълнителни месеца, за да предоставят данните си, а една държава членка — Унгария, е приключила доклада си едва през април 2016 г., т.е. повече от една година по-късно от необходимото.

Посетените държави членки не са изпълнили всички задължения за мониторинг

45

ДПВ разрешава намаляването или премахването на мониторинга за някои параметри, по-специално за индикативните параметри. По принцип държава членка може да намали броя на пробите, които да бъдат изследвани за някои параметри, ако:

1. резултатите от пробите, изследвани в продължение на най-малко две последователни години, са постоянни и значително по-добри от граничните стойности, и
2. няма вероятност даден фактор да намали качеството на водите извън пункта, където се взима пробата³³.

46

С транспонирането на Директива (ЕС) 2015/1787 на Комисията, държавите членки могат да се отклонят от параметрите и честотите на пробовземане, при условие че е направена оценка на риска³⁴ (вж. точки 61—63).

47

Националните законодателства на трите посетени държави членки са съобразени с изискванията на ДПВ. Сметната палата обаче установи редица несъответствия в действително извършвания мониторинг. Тригодишното докладване дава информация за процента на ГЗВ, които са били проверявани за всеки параметър. В докладването за периода 2011—2013 г. Сметната палата констатира, че и в трите посетени държави членки не всички параметри са били проверявани във всички ГЗВ, без да има основание за това или обяснения за евентуалните изключения от мониторинга. Например за микроелементите³⁵ е докладвано, че са проверявани средно в 81 % от ГЗВ в България и Унгария и само в 41 % от ГЗВ в Румъния.

48

Това бе потвърдено и за някои от проверените проекти по ЕФРР/КФ, където Сметната палата констатира, че мониторингът не е извършван в съответствие с ДПВ. По-специално, били са изследвани по-малко параметри от изискваното в ДВП.

49

В България националните органи признават проблема с недостатъчния мониторинг. Както се посочва в Националния доклад за опазването и състоянието на околната среда в България през 2012 г., повечето ВиК оператори не спазват изискването за мониторинг на ДПВ по отношение на обема и честотата за някои параметри (например бензо(а)пирен, антимон, живак и полициклични ароматни въглеводороди)³⁶. Също така не е бил извършван мониторинг на всички параметри за всички големи зони на водоснабдяване. Горепосочените параметри се проверяват средно едва в 66 % от ГЗВ.

50

Освен това, съгласно предварителните данни за 2014 г. и 2015 г. някои параметри като хром, желязо и ентерококи не са проверявани във всички МЗВ: желязото се контролира в около 90 % от МЗВ, а хромът и ентерококите в около 80 % от МЗВ. Като се има предвид, че МЗВ в България обслужват около 1,7 млн. души³⁷, това означава, че около 340 000 души получават вода от МЗВ, които не се проверяват за ентерококи. Същевременно в проверените МЗВ равнището на несъответствие е било над 2 %.

51

Според българските органи липсва достатъчен лабораторен капацитет: пълни изследвания на пробите могат да се извършват само в шест от лабораториите на 28-те регионални здравни инспекции, а броматите могат да се изследват само в две от тях. Понастоящем се провежда процедура, свързана с подобряване на капацитета за анализ на регионалните здравни инспекции в рамките на оперативна програма „Околна среда“ за периода 2014—2020 г.

Проверките на ЕАОС на докладите за съответствие на държавите членки не са установили съществуващи неточности

52

Данните от мониторинга на съответствието, предоставени от държавите членки, се проверяват от ЕАОС от името на Комисията. Документалните проверки от ЕАОС не включват проверки на място и следователно по дефиниция обхватът им е ограничен. Освен това има случаи, в които чрез извършване на проверки за достоверност ЕАОС е можела да установи неточности в докладите на държавите членки:

• неточности по отношение на общия брой анализи (и последващата честота на превишение) за параметъра „колиформ“ в Румъния (вж. каре 4), и
• грешка по отношение на параметъра „нитрити“ в България, която в действителност се отнася за параметъра „нитрати“.

Липсва информация за изпълнението на изискванията за мониторинг за малките зони на водоснабдяване

53

МЗВ осигуряват питейна вода за приблизително 65 млн. души в ЕС. Въз основа на данните за 2010 г. Комисията е изчислила, че като цяло в повече от една трета от МЗВ не се извършва подходящ мониторинг на питейната вода или че доставяната питейна вода не отговаря на всички стандарти за качество⁴¹. През 2010 г. за трите посетени държави членки процентът на МЗВ, в които не се извършва подходящ мониторинг, е висок: 44 % в Румъния, 60 % в Унгария и почти 100 % в България – в сравнение със средната стойност за ЕС от 27 %.

54

За периода на докладване 2011—2013 г. около половината държави членки са предоставили информация за МЗВ и са докладвали общо съответствие (включващо всички параметри) над 98 %⁴². Комисията е проследила съответствието в МЗВ посредством проучване през лятото на 2016 г. 21 държави членки са отговорили на проучването и са потвърдили общо съответствие от 98 % за микробиологичните показатели.

55

Съгласно ДПВ обаче докладването за МЗВ не е задължително. Комисията не може да провери дали мониторингът се извършва в съответствие с начина на докладване и трябва да приеме, че държавите членки докладват добросъвестно в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество⁴³.

56

Не е съвсем ясно обаче дали това е така и през последните години Комисията е предприела редица инициативи, за да стимулира държавите членки да извършват подходящ мониторинг на техните МЗВ. През 2011 г. Комисията публикува проучване във връзка с извършването на оценка на риска за малките водоснабдителни системи⁴⁴. Освен това през 2014 г. Комисията издаде ръководство, съдържащо най-добри практики за малки системи⁴⁵. Резултатите от това ръководство за подобряване на мониторинга ще бъдат видими едва след като държавите членки изпратят своите данни за следващия период на докладване (2014—2016 г.) в началото на 2018 г.

Информацията за потребителите относно качеството на питейната вода не е лесно достъпна

57

Държавите членки са задължени да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че потребителите разполагат с адекватна и актуална информация за качеството на водите, предназначени за консумация от човека⁴⁶. В трите посетени държави членки това изискване е правилно транспонирано в националните законодателства.

58

Сметната палата обаче констатира, че Комисията не е публикувала насоки до държавите членки за това как да изпълнят изискванията на ДПВ в това отношение. В проучване за оценка от 2016 г. бе установено, че практиките за предоставяне на такава информация на потребителите се различават значително между държавите членки и дори между доставчиците на вода в рамките на една държава членка⁴⁷.

59

За проверените проекти по ЕФРР/КФ Сметната палата установи, че потребителите невинаги разполагат с лесен достъп до такава информация, освен ако тя не бъде поискана от самите граждани или в случай на аварии във водоснабдителната мрежа. В Унгария през 2017 г. потребителите разполагат с информация от 2014 г.⁴⁸ В един проект в България⁴⁹ и един в Румъния⁵⁰ предоставената информация на потребителите е от 2015 г. За друг проект в Румъния⁵¹ информацията изобщо не е била публикувана, а е предоставяна само при поискване. В този случай, след одитното посещение уебсайтът на ВиК операторът беше актуализиран и от февруари 2017 г. са публикувани данните за 2016 г.

В работната програма на Комисията за 2017 г. е включено преразглеждане на Директивата за питейната вода

Прегледите на Комисията през 2003 г., 2008 г. и 2013 г. доведоха до първо преразглеждане на ДВП през октомври 2015 г.

60

Комисията преразглежда приложенията към директивата в светлината на научно-техническия прогрес най-малко на всеки пет години и предлага съответни промени, ако е необходимо⁵². Първото преразглеждане е извършено през 2003 г. В контекста на това преразглеждане Комисията е организирала консултация с представители на министерствата на здравеопазването или околната среда, водните сдружения и изследователските групи, които са подчертали, че следва да се обърне повече внимание на микробиологичното наблюдение, тъй като потребителите страдат повече от инфекции, отколкото от интоксикации.

61

През 2008 г. в контекста на второто преразглеждане Комисията е поръчала външно проучване във връзка с евентуалното преразглеждане на ДПВ⁵³. В това проучване се препоръчва в ДПВ да бъде включено планиране на безопасността на питейната вода (ПБПВ). Понятието ПБПВ, въведено от Световната здравна организация (СЗО) през 2004 г., включва цялостна оценка на риска и подход за управление на риска, който обхваща всички стъпки във водоснабдяването – от водосборния басейн до потребителя⁵⁴. Проучването е актуализирано през 2010 г. с акцент върху ПБПВ. След тези две проучвания, през ноември 2010 г. Комисията е заключила, че към онзи момент не е необходимо законодателно преразглеждане на ДПВ.

62

От 2013 г. Комисията е организирала поредица от срещи и семинари във връзка с прилагането и евентуалното преразглеждане на ДПВ в контекста на третия преглед⁵⁵. Въз основа на този трети преглед Комисията реши да преразгледа текста на приложения ІІ и ІІІ от ДПВ.

63

Директивата за преразглеждане на приложения ІІ и ІІІ от ДПВ беше приета през октомври 2015 г. и държавите членки трябва да я транспонират в националното законодателство в срок от 24 месеца⁵⁶. В новото приложение ІІ се предвижда възможност за извършване на мониторинг на питейната вода по по-гъвкав начин, при условие че бъде извършена оценка на риска съгласно принципа на подхода за планове за безопасност на водата, формулиран в Насоките на СЗО за качеството на питейната вода. Това ще даде възможност ресурсите за мониторинг да бъдат насочени там, където са най-необходими, а когато резултатът от оценката на риска позволява, може да се обмисли намаляване на мониторинга. Новото приложение ІІІ съдържа ревизирани спецификации за анализа на параметрите.

Комисията е установила необходимост от по-нататъшно преразглеждане на ДПВ с цел преодоляване на допълнителни недостатъци

64

През декември 2014 г., в съответствие с Европейската гражданска инициатива Right2Water („Право на вода“) (вж. точка 19) и в контекста на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), Комисията започна проучване на ДПВ. Това проучване имаше за цел да подпомогне оценката на това дали ДВП трябва бъде преразгледана и беше публикувано през май 2016 г.⁵⁷

65

Въз основа на проучването, през декември 2016 г. Комисията прие работен документ на службите на Комисията, в който се заключава, че ДПВ е постигнала целите си за принос към опазването на здравето на хората⁵⁸. Успоредно с това в него се посочват редица области, нуждаещи се от подобрение, по-специално необходимостта от:

• преразглеждане на параметрите с цел по-добро обмисляне на планирането на безопасността и основания на риска подход;
• подсилване на разпоредбите в ДПВ с цел да се гарантира наличието на актуална информация за потребителите; и
• разглеждане на въпроса за материалите, които влизат в контакт с питейна вода.

66

През ноември 2015 г. Комисията започна проучване относно материалите, които влизат в контакт с питейна вода, и то беше публикувано през март 2017 г.⁵⁹. В момента се извършва оценка на въздействието, която също е планирана да бъде публикувана до края на 2017 г. Тя ще подпомага Комисията при извършваното от нея преразглеждане на Директивата за питейната вода, което е включено в работната програма на Комисията за 2017 г.⁶⁰.

67

Освен това през декември 2015 г. Комисията постави началото на „Проект за сътрудничество в областта на параметрите за питейната вода“, осъществяван от регионалната служба на СЗО за Европа. Този проект с продължителност 18 месеца ще направи преглед и ще оцени най-новите налични данни, за да се осигури основа за предлагането на ревизиран списък на параметрите, които трябва да бъдат включени в Приложение I на преразгледаната Директивата за питейната вода (ДПВ)⁶¹.

Всички проверени проекти по ЕФРР/КФ са подобрили питейната вода в съответните райони, но загубите на вода продължават да бъдат широко разпространен проблем

68

По време на настоящия одит Сметната палата провери девет проекта по ЕФРР/КФ, по три във всяка посетена държава членка, за да оцени приноса на финансираните от ЕС проекти за изпълнението на целите на ДПВ. Във фигура 2 са представени проверените проекти. Допълнителна информация за всеки проект е представена в приложение V.

69

За тези проекти Сметната палата провери дали те са подходящи възможности за подобряване на достъпа до питейна вода с добро качество или за намаляване на загубите на вода. Оценката на Сметната палата се основава на:

• проверка на документацията по проектите, като например заявления, договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, окончателни доклади, лабораторни протоколи и други документи, свързани с изпълнението на проектите; и
• интервюта с ВиК оператори, бенефициенти по проектите и управляващите органи.

70

Бенефициенти по проектите са общини или сдружения на общини или области. Всички проекти в България и Румъния са смесени: освен питейната вода, те разглеждат също и въпроси във връзка с отпадъчните води, които са приоритет и в двете държави.

71

Пет от деветте проверени проекта са големи проекти. За тези пет проекта JASPERS⁶² (общата техническа служба, създадена между Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие) участва в подготовката на проекта и предоставя независими консултации за оказване на помощ на бенефициентите и на компетентните национални администрации.

72

За всички проверени проекти Сметната палата установи, че ситуацията преди тяхното осъществяване, включително информацията за качеството на водата, свързаното население и състоянието на водоснабдителната мрежа (например възрастта на инфраструктурата и процента загуби на вода), е била правилно оценена и описана в заявлението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Като цяло проверените завършени проекти по ЕФРР/КФ са постигнали по-голямата част от целите си, но понякога със закъснение

Постижения на проектите

73

Сметната палата провери определените цели и показатели на проверените завършени проекти по ЕФРР/КФ. Стигнахме до заключението, че те са постигнали основните цели за подобряване на качеството на водата, увеличаване на достъпа до питейна вода или намаляване на загубите на вода, определени в съответните им анализи на разходите и ползите, проучвания за осъществимост, договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ или проектни заявления (вж. таблица 3).

Таблица 3

Основни цели на проверените проекти по ЕФРР/КФ

Държава членка	Основни цели, към които са насочени проверените проекти	Основни дейности, свързани с питейната вода
България	Подобряване на качеството на водата Намаляване на загубите на вода	Реконструкция на пречиствателна станция и помпени станции (голям проект) и подмяна на стари водопроводи.
Унгария	Подобряване на качеството на водата	Рехабилитация на водоразпределителната мрежа и изграждане на помпени станции, изграждане на свързваща система между съществуващата разпределителна мрежа и новите системи за производство на вода, изграждане на нови кладенци за използване на нови водни ресурси и изграждане на нови пречиствателни станции.
Румъния	Подобряване на качеството на водата Увеличаване на достъпа до питейна вода Намаляване на загубите на вода	Рехабилитация и изграждане на пречиствателни станции, изграждане на водни кладенци и резервоари, разширяване и рехабилитация на разпределителната мрежа.

74

В България е извършена реконструкция на пречиствателната станция и помпените станции за големия проект в Габрово (вж. снимка 4). Освен това и за трите проекта са ремонтирани тръбите от мрежата и са получени разрешения за експлоатация.

75

В случая на Унгария резултатите от тестовите измервания са показали подобрение в качеството на водата и за трите проекта. Два проекта обаче (Бекеш и Сексард) все още не бяха в експлоатация по време на одитното посещение. Освен това за един от проектите (Сексард) ще бъдат необходими допълнителни инвестиции за гарантиране на дългосрочно съответствие с ДПВ. Това се дължи на лошо планиране (вж. каре 5).

76

В случая на Румъния от трите проверени проекта проектът в областите Клуж и Сълаж, чиито цели са били подобряване на пречистването и разпределението на питейна вода, е постигнал целите си, а този в Кълъраш ги е постигнал само частично (вж. каре 6).

77

Третият проект, в регион Констанца, също е постигнал своите показатели за рехабилитация или изграждане на физическа инфраструктура⁶⁴, но изпълнението на целите за резултати ще може да бъде проверено, само когато тази част от строителните работи, финансирани в периода 2014—2020 г., бъде завършена през 2019 г. (вж. точка 79).

78

Бенефициентите по проекти в България са задължени да докладват на управляващите органи етапа на приключване за крайните продукти и финансовото изпълнение на проектите, но не и за въздействията на проектите. Например загубите на вода и прекъсването на услугата са основните проблеми, свързани с питейната вода, които проектите в България са имали за цел да преодолеят. Въпреки това в договорите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ няма специфични показатели по отношение на тези два аспекта. Одитът на Сметната палата обаче успя да потвърди, че проверените проекти по ЕФРР/КФ са допринесли за намаляване на загубите на вода и на прекъсванията на услугата.

Забавяния в изпълнението на проектите

79

Всички проверени проекти в Унгария и Румъния са приключили по-късно от планираното. Проектите в Унгария са приключили със закъснение между шест и осем месеца в сравнение с посочения срок в първоначалните договори за безвъзмездна финансова помощ. Два от три проекта в Румъния са имали забавяне от над 30 месеца. Третият проект, който е трябвало да приключи през ноември 2015 г., е бил продължен и за програмния период 2014—2020 г. поради несъстоятелност на предприемача и предвижданият срок на приключване вече е краят на 2019 г. Ситуацията е значително по-добра в България, където два от проектите са завършени с малко забавяне от три месеца, а третият е приключил навреме.

Финансово изпълнение на проектите

80

В Унгария само при един от проверените проекти са спазени първоначалните разчети на разходите. За другите два проекта (Бекеш и Сексард) окончателните разходи са били с над 20 % и 9 % по-високи от общия размер на разходите, определен в споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. И в двата случая след процедура за възлагане на обществена поръчка се стига до увеличение, свързано с по-големи от разчетените разходи за строителство. Управляващият орган е одобрил тези увеличени разходи и неколкократно е променил договора за безвъзмездна финансова помощ. Това е довело и до съответни увеличения на финансирането от ЕС.

81

От друга страна, за проверените проекти в България и Румъния окончателните разходи са значително по-малки (между 19 % и 33 %) от предвидената сума в договора за безвъзмездна финансова помощ. Това се дължи главно на икономии в процедурите за възлагане на обществени поръчки. В случая на един голям проект в България (Габрово) намаляването на разходите е било следствие и от преразглеждането на обхвата на проекта (вж. каре 7).

Загубите в системите за снабдяване с питейна вода все още са големи

82

Загубите на вода се състоят главно от вода, изтичаща от системата, преди да достигне до крайния потребител (технически или физически загуби), и вода, която се потребява, без да е правилно фактурирана, например чрез незаконно свързване или неправилно отчитане на потреблението (търговски или явни загуби)⁶⁵. Докато първите увеличават ненужно производствените разходи (тъй като трябва да се произвежда повече вода от необходимото), вторите са свързани с пропуснати приходи. По принцип загубите на вода се изчисляват въз основа на баланса между входящите и изходящите водни потоци в системата.

83

Съгласно проучване на Световната банка през 2015 г.⁶⁶ средното ниво на загуби на вода в ЕС през 2012 г. е около 34 %. От посетените държави членки само Унгария докладва за по-нисък процент (24 %). Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40 %, а България – над 60 % (вж. фигура 3). И в трите държави членки загубите на вода на практика са се увеличили от 2005 г. (или 2007 г. за Румъния) до 2013 г. Увеличението в докладваните загуби на вода, особено в Румъния, се дължи главно на подобрения в отчитането, даващи възможност за по-точно измерване на течовете.

84

За периода 2014—2020. Комисията констатира за трите посетени държави необходимост от подобряване на ефективността при използване на водите, включително намаляване на загубите на вода⁶⁷. Освен това през 2015 г. Комисията публикува референтен документ на ЕС на тема „Добри практики за управление на течовете“, с цел да помогне на държавите членки да преодолеят тези проблеми и да предостави насоки за разработването на политики за подобряване на ефективното използване на водата от ВиК дружествата в целия ЕС⁶⁸. За България необходимостта от подобряване на управлението на водите се подчертава от 2012 г. насам и в специфичните препоръки на Съвета⁶⁹.

85

В Унгария сдружението на водоснабдителните предприятия е извършило съпоставителен анализ през 2008 г., в който се заключава, че средният размер на загубите на вода в Унгария през 2008 г. е около 15—17 % (около 10—13 % за четирите доставчици на услуги с най-добри резултати и 40 % за най-лошите). През програмния период 2007—2013 г. намаляването на загубите на вода до ниво под 20 % е бил един от критериите за подбор за съфинансираните от ЕС проекти.

86

В Румъния загубите на вода в мрежата се считат за приемливи, ако са под 15 % от общото количество постъпило вода в разпределителната система⁷⁰. Дейностите по рехабилитация или модернизация, в зависимост от случая, са задължителни, ако загубите на вода (от извличането до потребителя) надхвърлят 20 %. Поради ограниченото финансиране за програмния период 2007—2013 г. обаче е даден приоритет на увеличаването на достъпа до вода и следователно на разширяването на водоснабдителната мрежа.

87

В България загубите на вода от 60 % са много високи в сравнение с други държави от ЕС. За всеки ВиК оператор са определени индивидуални цели по отношение на загубите на вода, които да бъдат постигнати до 2021 г. Съществува също така национална цел от 49 %, която трябва да бъде постигната до 2026 г.⁷¹. Освен това стратегията в областта на водоснабдяването и канализацията за периода 2014—2023 г. определя цел за загубите на вода в размер на 30 %, която следва да се постигне на национално ниво до 2039 г.⁷².

88

В таблица 4 е показана ситуацията по отношение на загубите на вода преди и след изпълнението на проверените проекти. По отношение на деветте проверени проекта по ЕФРР/КФ всички с изключение на един са довели до намаляване на загубите на вода (вж. точка 76 и каре 6). Според по-актуална информация обаче загубите на вода и в този проект са намалели след неговото приключване.

Таблица 4

Загуби на вода преди и след изпълнението на проверените проекти

Държава членка	Проекти	Загуби на вода преди проекта	Целеви стойности	Загуби на вода след проекта
България	Проект 1 (Габрово)1	73 %	39 %	44 %
	Проект 2 (Велико Търново)1	70 % (в района на проекта)	20 %	20 % (в района на проекта)
	Проект 3 (Панагюрище)1	60 % (в района на проекта)	Не са определени	44 % (в района на проекта)
Унгария	Проект 1 (Бекеш)	30 %	Не са определени	28 %
	Проект 2 (Сексард)	13 %	Не са определени	10,9 %
	Проект 3 (Дьомрьо)	8,8 %	Не са определени	7,7 %
Румъния	Проект 11 (Кълъраш)	34 % (в разпределителната система)	19 %	50,4 % (за цялата система, включително извличане и пречистване)
	Проект 21 (Констанца)	64 %	45,2 %	44 %
	Проект 31 (Клуж)	42 %	36 %	36,9 %

Все още са необходими значителни средства освен съфинансирането от ЕС, за да се осигури достъп до качествена питейна вода и да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции могат да се поддържат адекватно

89

Сметната палата провери дали посетените държави членки са определили допълнителните нужди от финансиране с цел осигуряване на питейна вода с добро качество за гражданите и до каква степен това може да се осигури с публични и частни средства. Освен това проверихме дали принципът на възстановяване на разходите надлежно е взет предвид при определянето на цената на водата, за да може съществуващата инфраструктура да се поддържа адекватно.

Недостигът на инвестиции за трите посетени държави членки до 2020 г. се изчислява на 6 млрд. евро

90

Финансовата помощ от бюджета на ЕС не трябва да заменя националните публични разходи⁷³. Това означава, че трябва да бъдат предоставени достатъчно национални публични и частни средства, за да се гарантира подходящо равнище на инвестиции в дългосрочен план и да се поддържа вече създадената инфраструктура благодарение на финансирането от ЕС, тъй като те са изключени от бъдещото финансиране от ЕС.

91

Нещо повече — едни и същи разходи могат да получават подпомагане само от един фонд или инструмент на ЕС⁷⁴. За проектите за питейна вода, които се считат за генериращи приходи, може да се финансират само допустими разходи, намалени с потенциалните нетни приходи. В нетните приходи се вземат предвид не само входящите, но и изходящите парични потоци, като например оперативните разходи (включително за поддръжка) и разходите за подмяна на инвестицията с нов актив през определен референтен период.

92

Средствата от ЕФРР/КФ за инвестиции, свързани с питейна вода в държавите членки от ЕС–13, възлизат общо на около 4 млрд. евро през програмния период 2007—2013 г., а около 3,4 млрд. евро са планирани за програмния период 2014—2020 г. Средствата от ЕФРР/КФ за проекти, свързани с питейна вода в трите посетени държави членки за двата програмни периода 2007—2013 г. и 2014—2020 г., възлизат на около 3,7 млрд. евро (таблица 5).

Таблица 5

Средства от ЕФРР/КФ за проекти, свързани с питейна вода в България, Унгария и Румъния

Суми в млн. евро	2007—2013 г.	2014—2020 г.	Общо
България	166	145	311
Унгария	529	216	745
Румъния	1 388	1 261	2 649
Общо	2 083	1 622	3 705

93

През 2014 г. България прие стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията за периода 2014—2023 г.⁷⁵ с цел подобряване на качеството на ВиК услугите и постигане на стандартите на ЕС в областта на околната среда. Според този документ за периода 2014—2023 г. нуждите от инвестиции за питейна вода (добив, пречистване, пренос и разпределение) се изчисляват на около 2,5 млрд. евро (5,0 млрд. български лева). За сравнение — отпуснатото финансиране от ЕС за инвестиции, свързани с питейна вода в България за периода 2014—2020 г., възлиза на около 145 млн. евро. За България недостигът на инвестиции е в размер на около 1,6 млрд. евро⁷⁶ до 2020 г.

94

В Румъния, за да осигурят съответствие със стандартите за качество и крайните срокове на ДПВ, през 2004 г. органите са приели „План за изпълнение относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека“, в който се определят необходимите действия по отношение на снабдяването с питейна вода и свързаните с него финансови нужди до края на 2015 г., които се оценяват на 5,6 млрд. евро. Впоследствие тази сума е коригирана на 5,8 млрд евро в Оперативна програма „Големи инфраструктури“ за периода 2014—2020 г., в допълнение към вече направените инвестиции през периода 2007—2013 г. (принос на ЕС 1,38 млрд. евро). За сравнение — отпуснатите средства от ЕС за инвестиции, свързани с питейна вода в Румъния за периода 2014—2020 г., възлизат на около 1,26 млрд. евро. Това показва недостиг на инвестиции в случая на Румъния от около 4,54 млрд. евро до 2020 г.

95

И накрая, макар и в много по-малък мащаб, в Унгария ще бъдат необходими допълнителни национални или други средства, за да се отговори на нуждите за подобряване на качеството на водата. Съгласно извършената оценка през 2013 г. нуждите от инвестиции за подобряване на качеството на водата в Унгария до 2020 г. са оценени в размер на 415 млн.-460 млн. евро (130 000—140 000 млн. унгарски форинта), а средствата от ЕС за програмния период 2014—2020 г. възлизат на 216 млн. евро (67 634 млн. унгарски форинта)⁷⁷. Това показва недостиг на инвестиции в случая на Унгария в размер до 244 млн. евро до 2020 г.

Таксите за ползване не са достатъчни, за да гарантират устойчивостта на проектите

96

Финансовата устойчивост на предоставянето на водни услуги е осигурена, когато приходите от тези услуги са достатъчни, за да покрият оперативните разходи и разходите за поддръжка, както и да възстановяват капиталовите разходи, като по този начин позволяват възобновяване на инвестициите. Това е принципът за възстановяване на разходите.

97

И за двата програмни периода — 2000—2006 г. и 2007—2013 г., насоките на Комисията предлагат цената на водата да покрива най-малко оперативните разходи и разходите за поддръжка, както и значителна част от разходите за амортизация на активите⁷⁸. Амортизацията може да се разглежда като заместител на разходите, необходими за подновяване на инфраструктурата в бъдеще.

98

За програмния период 2014—2020 г. одобрението на оперативните програми зависи от предварително условие за възстановяването на разходите, при което трябва да има достатъчно участие на различните потребители на вода във възстановяването на разходите за водни услуги⁷⁹. Определянето на това какво се разбира под „адекватен“ принос обаче е по преценка на държавите членки.

99

В България съгласно стратегията за 2014—2023 г. в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи не се покриват от генерираните приходи от цената на водата, въпреки увеличенията на цената от 2008 г. насам (цената на водата се е увеличила с 16 % от 2008 г. до 2011 г., като от 1,19 лв./m³ е станала 1,38 лв./m³). Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията, до 2024 г. средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост.

100

Неспазването на принципа за възстановяване на разходите носи значителен риск за устойчивостта на инфраструктурите, съфинансирани от ЕС. Например в България ще бъдат необходими средно над 400 млн. евро (800 млн. български лева) годишно само за поддържане на съществуващата дължина и средната възраст на мрежата в настоящото ѝ състояние. В периода 2007—2011 г. обаче са инвестирани средно под 100 млн. евро (200 млн. лева) годишно⁸⁰.

101

Същевременно водните услуги трябва да бъдат социално поносими за потребителите. Насоките на Комисията⁸¹ посочват до 4 % от дохода на домакинство като общоприет показател за степента на социална поносимост, т.е. общата сметка за вода (питейна вода и отпадъчни води) може да представлява 4 % от дохода на домакинството. Принципът на социална поносимост е взет под внимание в законодателството на трите посетени държави членки. В България се счита, че е налице социална поносимост, когато фактурата за разходи за водни услуги не надвишава 2,5 % от средния месечен доход на едно домакинство в съответния район⁸². В Румъния препоръчителното общо ниво на социална поносимост по отношение на водоснабдяването и канализацията е 3,5 % от средния месечен доход на домакинство на национално равнище (отделно за градските и за селските райони)⁸³. Въз основа на информацията, включена в проектните заявления, цените са определени на около 2 %—2,5 % от нетния среден доход на домакинствата. И накрая, в Унгария, въпреки че принципът на социалната поносимост е посочен в законодателството⁸⁴, не е предвидено конкретно ниво на социална поносимост.

102

В България и Румъния цената на водата се определя от ВиК оператора и се утвърждава от регулатора⁸⁵. И в двете държави националното законодателство предвижда цените да покриват разходите за предоставяне на услугата, да гарантират ефективно и сигурно функциониране на услугата, съхранение и опазване на околната среда и общественото здраве, да възпират прекомерното потребление и насърчават капиталовите инвестиции, да гарантират зачитане на финансовата автономност на оператора и да осигуряват непрекъснатост на услугата⁸⁶.

103

Освен това в Румъния ВиК операторите, които изпълняват проекти, финансирани от фондовете на ЕС, са задължени да създадат резервен фонд за поддръжка, подмяна и развитие за целия инвестиционен период. Той следва да се захранва от приходите от водни услуги и поради това да се взима предвид при определянето на цените⁸⁷. Два от трите проверени проекта обаче не са взели под внимание резервния фонд при определянето на тези цени. Според ВиК оператора на един от проверените проекти (в Кълъраш), включването на този фонд в структурата на цените би довело до такси, които са твърде високи, за да бъдат понесени от битовите потребители. Това може да доведе до поддръжка, която да не отговаря на стандартите, и до невъзможност за подмяна на инсталацията в дългосрочен план и така да се изложи на риск устойчивостта на водната инфраструктура.

104

В Унгария се изисква пълно възстановяване на разходите, а от 2012 г. е предвидено да се въведат подробни изисквания за определянето на цените на национално ниво с постановление на съответния министър⁸⁸. В същото законодателство се посочва, че цената за 2012 г. може да бъде увеличена само с максимум 4,2 % спрямо цената за 2011 г. Последващ закон от 2013 г.⁸⁹ уточнява, че цената следва да се намали с 10 % в сравнение с цената за 2012 г. от юли 2013 г. нататък. От този момент досега, тъй като все още не е прието постановление за определяне на цената, тя е останала непроменена.

105

За трите проверени проекта в Унгария действащата цена през 2016 г. е била средно 15 % по-ниска от обявената в заявленията и използвана за оценяване на проектите. Това означава, че възстановяването на разходите може да не бъде постигнато, а оттам и че поддръжката може да не бъде извършвана адекватно, като е възможно да няма достатъчно резерви за подмяната на оборудването в дългосрочен план, за да се гарантира устойчивостта на инфраструктурите.

106

В няколко наши предишни доклада вече сме разгледали подобни въпроси, свързани с риска от това генерираните приходи да не бъдат достатъчни за осигуряване на функционирането и поддръжката на инфраструктурата, финансирана от ЕС⁹⁰.

Заключения и препоръки

107

Като цяло Сметната палата установи, че достъпът на гражданите и снабдяването с качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния са се подобрили. Това до голяма степен се дължи на значителните инвестиции по ЕФРР и КФ, осъществени през последните години. Въпреки това все още има райони, в които гражданите се снабдяват с вода от обществената водоснабдителна мрежа, неотговаряща напълно на стандартите на ЕС, определени в Директивата за питейната вода от 1998 г. Освен това са и ще бъдат необходими значителни допълнителни национални публични и частни инвестиции за гарантиране на достъпа до вода с добро качество на всички граждани в тези държави членки и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции във водни съоръжения може да се поддържат адекватно.

До края на 2016 г. Директивата за питейната вода от 1998 г. е приложена в голяма степен

108

Комисията е следяла внимателно спазването на изискванията на ДПВ и при необходимост е използвала производства за установяване на нарушение и в трите посетени държави членки. На Унгария и Румъния са предоставени редица дерогации при присъединяването им към ЕС, а на по-късен етап тези държави членки са въвели допълнителни дерогации. Държавите членки следва незабавно да информират Комисията за тези дерогации, когато те се отнасят за големи зони на водоснабдяване (ГЗВ), но само от втората дерогация в случая на малките зони на водоснабдяване (МЗВ). До 2016 г. националните законодателства и в трите посетени държави членки са били в съответствие с изискванията на Директивата за питейната вода. При все това и въпреки значителните подобрения в качеството на водата в трите посетени държави членки през последните години, някои граждани все още са принудени да използват питейна вода, която не отговаря на всички стандарти за качество на ЕС (вж. точки 31—41).

109

Докладите на държавите членки относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, които се публикуват на всеки три години, са основният инструмент, чрез който Комисията разкрива неспазването от държавите членки на определените в ДПВ параметрични стойности. Сметната палата установи редица недостатъци в настоящите механизми за мониторинг. Първо, държавите членки закъсняват с докладването на данните на ЕАОС, въз основа на които Комисията оценява прилагането на ДПВ. Например Унгария е предоставила своите данни за периода на докладване 2011—2013 г. едва през април 2016 г., повече от една година по-късно от необходимото. Второ, ЕАОС (която от името на Комисията проверява извършването на мониторинг) не е установила несъответствия в данните за периода 2011—2013 г., докладвани от държавите членки. Трето, и в трите посетени държави членки Сметната палата установи, че не всички необходими параметри съгласно ДПВ се наблюдават, без да се посочват основания или обяснения за евентуалните изключения от мониторинга. Това бе потвърдено и за някои от проверените проекти по ЕФРР/КФ, където Сметната палата констатира, че мониторингът не е извършван в съответствие с ДПВ и са проверявани по-малко параметри от изискваните в ДПВ. И накрая, съгласно ДПВ докладването за МЗВ не е задължително. Комисията няма правомощия за разследване и не може да провери дали мониторингът се извършва в съответствие с начина, по който се докладва. Приема се, че държавите членки докладват добросъвестно в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество (вж. точки 42—56).

110

Държавите членки са задължени да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че потребителите разполагат с адекватна и актуална информация за качеството на водите, предназначени за консумация от човека. В трите посетени държави членки Сметната палата установи, че това изискване е правилно транспонирано в националното законодателство, а практиките за предоставяне на тези данни на потребителите се различават значително и като цяло на гражданите не се предоставя систематично актуална информация за качеството на водата. Понастоящем няма насоки на Комисията по този въпрос (вж. точки 57—59).

111

Преразглеждането на Директивата за питейната вода е включено в работната програма на Комисията за 2017 г. с цел преодоляване на редица недостатъци, установени от Комисията въз основа на докладите на държавите членки и научните становища (вж. точки 60—67).

Препоръка 1

Комисията следва да проследява пропуските в мониторинга на държавите членки въз основа на съществуващата система на докладване и да осигурява прилагане на изискванията на Директивата за питейната вода в това отношение.

Дата на изпълнение – до края на 2018 г. (в края на текущия период на докладване).

Препоръка 2

В контекста на настоящото преразглеждане на Директивата за питейната вода Комисията следва да разгледа посочените по-долу въпроси по пропорционален начин:

1. усъвършенстване на предоставянето на информация от държавите членки за Комисията относно дерогациите във връзка с малките зони на водоснабдяване;
2. разширяване на обхвата на изискванията за докладване, така че да бъдат включени и МЗВ;
3. редовно докладване, чрез което да се събира актуална информация от държавите членки относно съответствието с Директивата за питейната вода. Комисията следва да обмисли варианти като например алтернативни инструменти на информационните технологии (напр. събиране на данни от националните администрации) с цел да се улесни и направи по-бърза процедурата на докладване и да се осигури наличието на актуална информация;
4. подобряване на изискванията за предоставяне на потребителите на адекватна и актуална информация за качеството на водата, предназначена за консумация от човека.

Дата на изпълнение – до края на 2017 г.

Всички проверени проекти по ЕФРР/КФ са подобрили питейната вода в съответните райони, но загубите на вода продължават да бъдат широко разпространен проблем

112

Като цяло проверените проекти по ЕФРР/КФ са постигнали основните си цели за подобряване на качеството на водата, увеличаване на достъпа до питейна вода или намаляване на загубите на вода, определени в договорите за безвъзмездна финансова помощ или в проектните заявления. Всички проверени проекти по ЕФРР/КФ с изключение на един са изпълнени според най-подходящия вариант за удовлетворяване на установените нужди. Освен това завършените проверени проекти по ЕФРР/КФ са постигнали по-голямата част от целите си, но понякога със закъснение (по-специално в Унгария и Румъния). Бяха констатирани разходи, по-високи от първоначално предвидените в бюджета, за два от трите проверени проекта в Унгария (вж. точки 73—81).

113

През 2012 г. средното равнище на загуби на вода в Унгария е било около 24 %, в Румъния около 40 %, а в България над 60 %. За сравнение — средната стойност за ЕС е около 34 %. И в трите посетени държави членки загубите на вода всъщност са се увеличили от 2005 г. (или 2007 г. за Румъния) до 2013 г. Увеличението в докладваните загуби на вода, особено в Румъния, е свързано с подобрения в отчитането, даващи възможност за по-точно измерване на течовете. За България необходимостта от подобряване на управлението на водите се подчертава от 2012 г. насам и в специфичните препоръки на Съвета. Що се отнася до деветте проверени проекта по ЕФРР/КФ, всички с изключение на един са довели до намаляване на загубите на вода. Според по-актуална информация обаче загубите на вода и в този проект са намалели след неговото приключване. Като цяло загубите на вода, особено в България и Румъния, остават големи и това се отразява върху общата ефективност на водоснабдителната система и увеличава разходите както за потребителите, така и за обществото като цяло. През програмния период 2007—2013 г. само Унгария е използвала планираното намаляване на загубите на вода като критерий за подбор на финансирани от ЕС проекти (вж. точки 82—88).

Препоръка 3

Държавите членки следва да изискват включване на плановете за постигане на определено ниво на намаляване на загубите на вода като критерий за подбор за всички проекти за водни съоръжения, които позволяват постигането на националните цели.

Дата на изпълнение – до края на 2017 г.

Препоръка 4

Комисията следва да насърчава държавите членки да предприемат действия, целящи намаляване на водните загуби. Това може да се постигне например чрез включване на намалението на водните загуби в обхвата на финансирането от ЕС в областта на инфраструктурата за питейна вода или чрез повишаване на прозрачността на водните загуби.

Срок на изпълнение — за следващия програмен период.

Все още са необходими значителни средства освен съфинансирането от ЕС за осигуряване на достъп до качествена питейна вода и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции могат да се поддържат адекватно

114

Трябва да се предоставят достатъчно национални публични и частни средства, за да се гарантира подходящо равнище на инвестиции в дългосрочен план и да се поддържа създадената благодарение на финансирането от ЕС инфраструктура. Финансовата подкрепа от бюджета на ЕС не следва да замества публичните разходи на държавата членка. Средствата от ЕФРР/КФ за проекти, свързани с питейна вода в трите посетени държави членки, възлизат за двата програмни периода 2007—2013 г. и 2014—2020 г. на около 3,7 млрд. евро. Това означава, че като цяло от посетените държави членки ще се изисква да инвестират повече от 6 млрд. евро за покриване на разчетените им нужди до края на 2020 г. Не всички необходими инвестиции във водни съоръжения е вероятно да бъдат направени, по-специално в България и Румъния (вж. точки 90—95).

115

Финансовата устойчивост на предоставянето на водни услуги се счита за осигурена само когато приходите от предоставянето на тези услуги са достатъчни, за да покрият оперативните разходи и разходите за поддръжка, както и да възстановят капиталовите разходи, като по този начин позволят възобновяване на инвестициите. Това е принципът на възстановяване на разходите. Същевременно водоснабдителните услуги трябва да бъдат социално поносими за потребителите. В програмния период 2014—2020 г. беше въведено задължително спазване на принципа на възстановяване на разходите чрез необходимостта от изпълнение на предварителните условия. Това означава, че одобрението на оперативните програми за програмния период 2014—2020 г. зависи от достатъчното участие на различните потребители на вода във възстановяването на разходите за водни услуги. Определянето на това какво се разбира под „адекватен“ принос обаче е по преценка на държавите членки. Като цяло в нито една от трите държави членки равнището на таксите за ползване няма да бъде достатъчно за покриване на оперативните разходи и разходите за поддръжка на съоръженията за питейна вода (вж. точки 96—106).

Препоръка 5

Държавите членки следва да:

1. направят необходимото за това цената за водните услуги да осигурява устойчивост на водната инфраструктура, включително нейното поддържане и обновяване;
2. обмислят, ако е необходимо, предоставянето на финансова подкрепа на домакинствата, за които разходите за водни услуги надхвърлят равнището на социална поносимост, като същевременно гарантират пълно възстановяване на разходите в структурата на цената на водата.

Срок на изпълнение — незабавно.

Настоящия доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител г-жа Илиана Иванова — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 5 юли 2017 г.

Съкращения и речник на термините

Големи зони на водоснабдяване (ГЗВ): Големите зони на водоснабдяване осигуряват повече от 1 000 m³ вода средно на ден или обслужват повече от 5 000 души.

Голям проект: Проект, който се състои от редица икономически неделими дейности, изпълняващи точна техническа функция с ясно определени цели, и чиято обща стойност, оценена при определянето на участието на фондовете, надхвърля 50 млн. евро и който обикновено е широкомащабен инфраструктурен проект в областта на транспорта, околната среда или други сектори като култура, образование, енергетика или ИКТ. На ниво цялостен проект е необходимо одобрение от Комисията.
За програмния период 2014—2020 г. прагът бе увеличен на 75 млн. евро в случай на операции, допринасящи за постигането на тематичната цел съгласно член 9, параграф 1, точка 7 – „насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на тесните места в ключовите мрежови инфраструктури“.

Гражданска инициатива: Европейската гражданска инициатива е покана към Европейската комисия да предложи законодателство по въпроси, по които ЕС има компетентност да приема законодателни актове. Гражданската инициатива трябва да бъде подкрепена от най-малко един милион граждани на ЕС от поне седем от 28-те държави членки. Във всяка от тези седем държави членки се изисква минимален брой поддръжници. Правилата и процедурите, регламентиращи организирането на гражданска инициатива са определени в Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 11.3.2011 г., стр. 1).

Директива за питейната вода (ДПВ): Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (OВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз.

Европейска агенция за околна среда (ЕАОС): ЕАОС е агенция на Европейския съюз.
Тя предоставя независима информация за околната среда на лицата и организациите, участващи в разработването, приемането, прилагането и оценяването на политиката за околната среда, а също и на широката общественост. ЕАОС събира данни и изготвя оценки по широк кръг от теми, свързани с околната среда.

Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet): Eionet е партньорска мрежа на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и нейните членове и сътрудничещи държави. Тя включва самата ЕАОС, шест Европейски тематични центъра (ЕТЦ) и мрежа от около 1 000 експерти от 39 държави в близо 400 национални органа, боравещи с информация за околната среда. Чрез Eionet ЕАОС координира предоставянето на данни за околната среда от отделните държави.

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР): Целта на Европейския фонд за регионално развитие е да се засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз, като се преодолеят основните различия между регионите чрез финансова подкрепа за създаването на инфраструктура и продуктивни инвестиции, насочени към създаването на работни места, най-вече за предприятията.

ЕС13: С ЕС13 се обозначават новите държави членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или по-късно. Това са: България, Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Зона на водоснабдяване (ЗВ): Снабдителна зона е определена географска зона, в която водите, предназначени за консумация от човека, произлизат от един или от повече източника и във вътрешността на която качеството може да се смята за приблизително еднакво.

Индикативен параметър: Индикативните параметри са комбинация от микробиологични, химически и радиологични параметри, предоставящи информация за процесите на пречистване и за органолептичното качество на питейната вода.

Кохезионен фонд (КФ): Целта на Кохезионния фонд е да се засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз чрез финансиране на проекти в областта на околната среда и транспорта в държавите членки, чийто БНД на глава от населението е по-малък от 90 % от средния за ЕС.

Малки зони на водоснабдяване (МЗВ): Малките зони на водоснабдяване осигуряват по-малко от 1 000 m³ вода средно на ден или обслужват по-малко от 5 000 души.

Неносеща приходи вода: Неносещата приходи вода се състои главно от водата, изтичаща от системата, преди да достигне до крайния потребител (технически или физически загуби) и водата, която се потребява, без да е фактурирана по подходящ начин, например чрез незаконни връзки или неправилно отчитане на потреблението (търговски или явни загуби). Докато първата увеличава ненужно производствените разходи (тъй като трябва да се произвежда повече вода от необходимото), втората е свързана с пропуснати приходи. Неносещата приходи вода обикновено се изчислява въз основа на установяването на баланс между входящите и изходящите водни потоци в системата.
С цел опростяване, в настоящия доклад ще бъде използван терминът „загуби на вода“ вместо „неносеща приходи вода“.

Оперативна програма (ОП): В ОП се определят приоритетите и конкретните цели на дадена държава членка и се описва как финансирането (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) ще бъде използвано в рамките на определен период от време (понастоящем седем години) за финансиране на проекти. Проектите в рамките на дадена ОП трябва да допринасят за постигането на определен брой цели. Финансирането на ОП може да се предоставя от ЕФРР, КФ и/или ЕСФ. Оперативната програма се изготвя от държавата членка и трябва да бъде одобрена от Комисията, преди да бъдат извършени плащания от бюджета на ЕС. Оперативните програми могат да бъдат променяни само по време на програмния период, ако и двете страни са съгласни.

Планиране на безопасността на питейната вода (ПБПВ): Понятието „планиране на безопасността на питейната вода“ е въведено от Световната здравна организация (СЗО) през 2004 г. То включва цялостна оценка на риска и подход за управление на риска, който обхваща всички стъпки във водоснабдяването – от водосборния басейн до потребителя.
Препоръчително е ВиК операторите и органите за обществено здраве да разработят ПБПВ за всяка отделна разпределителна зона за питейна вода.

Предварителни условия: Това са условия, основани на предварително определени критерии в споразумения за партньорство, които се считат за необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на подкрепата от Съюза, уредена от тези споразумения. При изготвянето на оперативните програми по ЕФРР, КФ и ЕСФ в рамките на програмния период 2014—2020 г. държавите членки трябва да преценят дали са изпълнени тези условия. Ако те не са били изпълнени, трябва да бъдат изготвени планове за действие, които да осигурят изпълнението им до 31 декември 2016 г.

Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): В контекста на програмата REFIT Комисията извършва редовен преглед на цялото законодателство на ЕС за наличието на административни тежести, несъответствия и неефективни мерки и подготвя коригиращи действия.

Програмен период: Многогодишната рамка, в която се планират и реализират разходите по ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд.

Пълна проверка: Пълната проверка има за цел да осигури информацията, необходима за да се установи дали всички параметрични стойности, предвидени в Директивата за питейната вода, са спазени или не.
Всички параметри, определени в съответствие с приложение I от Директивата за питейната вода, подлежат на пълна проверка.

Рутинна проверка: Целта на рутинната проверка е да се провери дали водата, предназначена за консумация от човека, отговаря на съответните параметрични стойности, определени в Директивата за питейната вода. Чрез нея редовно се предоставя информация относно органолептичните (т.е. цвят, мирис и вкус на дадено вещество) и микробиологичните качества на водата, доставяна за консумация от човека, както и относно ефективността на преработката на питейна вода (по-специално дезинфекцията), когато такава се извършва.
Само някои параметри, изброени в Директивата за питейната вода, трябва да бъдат включени в рутинната проверка.

Специфични препоръки (СП) по държави: Специфичните препоръки (СП) по държави представляват препоръки, свързани със структурни предизвикателства, за чието преодоляване е целесъобразно да се прибегне до многогодишни инвестиции, които попадат директно в приложното поле на ЕСИ фондовете, както е определено в регламентите за отделните фондове. Те се приемат от Комисията в съответствие с член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Стратегия „Европа 2020“: Стратегията „Европа 2020“ е десетгодишната стратегия на ЕС за работни места и растеж. Тя е стартирана през 2010 г., за да се създадат условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Включва пет водещи цели, които обхващат заетост, научноизследователска и развойна дейност, климат и енергетика, социално приобщаване и намаляване на бедността.
Европейски съвет от 17 юни 2010 г., заключения в допълнение към COM(2010) 2020 окончателен от 3 март 2010 г. „ЕВРОПА 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS): JASPERS е партньорство за техническа помощ между трима партньори (Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие). То предоставя независими консултации на държавите бенефициенти, за да подпомогне изготвянето на висококачествени големи проекти, които да бъдат съфинансирани от двата структурни и инвестиционни фонда на ЕС (Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд).

Управляващ орган: Управляващ орган е национален, регионален или местен публичен орган (или друг държавен или частен орган), определен от държавата членка да управлява дадена оперативна програма. Неговите задачи включват подбор на проекти, които да бъдат финансирани, мониторинг на начина на изпълнение на проектите и докладване на Комисията относно финансовите аспекти и постигнатите резултати. Управляващият орган също така е органът, който налага финансови корекции на бенефициентите след одити, извършени от Комисията, Европейската сметна палата или друг компетентен орган в държавата членка.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от извършени от нея одити на политиките и програмите на ЕС или по управленски теми, свързани с конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II, ръководен от г-жа Илиана Иванова — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП George Pufan със съдействието на Patrick Weldon — ръководител на кабинета и Mircea Radulescu — аташе. В него участваха също Alain Vansilliette и Myriam Cazzaniga — главни ръководители; Paolo Pesce — ръководител на задача; Zuzana Gullova, Живка Калайджиева, Attila Horvay-Kovács и Ana Popescu — одитори.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

PDF	ISBN 978-92-872-7892-0	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/068725	QJ-AB-17-012-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-7935-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/667016	QJ-AB-17-012-BG-Q

© Европейски съюз, 2017 г.

За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕС?

Безплатни публикации:

• един екземпляр:
  • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);
• повече от един екземпляр или постери/карти:
  • от представителствата на Европейския съюз (http://ec.europa.eu/represent_bg.htm),
  • от делегациите в страни извън Европейския съюз (http://eeas.europa.eu/delegations/index_bg.htm),
  • като се свържете с услугата Europe Direct (http://europa.eu/europedirect/index_bg.htm)
  • или като се обадите на 00 800 6 7 8 9 10 11 (безплатен номер в ЕС) (*).

(*) Информацията, както и повечето обаждания са безплатни (възможно е обажданията от мрежата на някои оператори, от обществени телефони или от хотели да бъдат таксувани).

Платени публикации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).